Как да увеличим потенциала на реколтата от соя чрез по-ранна сеитба?

Как да увеличим потенциала на реколтата от соя чрез по-ранна сеитба?

Все повече земеделски производители в България се завръщат към отглеждането на соя, като това е един все по-осезаем процес сред протеиновите култури. Защо? От една страна заради изискването за 5% угар или засяване на азото-фиксиращи култури, а от друга страна заради добрият пазар на соята и търсенето и като продукция главно като суровина за производство на фуражи.

Кога е най-подходящо да започнете сеитбата на соя, така че максимално да увеличите потенциала на соевата реколта ?

Стартирайте сеитбата в края на месец март или началото на месец април, спрямо температурата и затоплянето на почвата, която следете ежедневно. Ранната сеитба на соята ще бъде вашето предимство тази година.

Три причини защо да засеете соята по-рано тази година:

1. Искате вашите площи със соя да поглъщат колкото е възможно повече от слънчево лъчение, защото растенията имат нужда от слънчева енергия, за да превръщат въглеродния диоксид във въглехидрати, протеини и липиди (масла).

Ясно е, че с по-ранната сеитба, соевите култури ще покрият земята по-рано през вегетационния период, събирайки почти цялата слънчева дневна светлина през развитието на всички вегетационни стадии. Целта на соевите производители е една и съща всяка година: До началото на месец юли соевото растение трябва да достигне оптимална зеленина.

Също така имайте предвид, че продължителността на деня се увеличава от равен ден / равен нощен цикъл на пролетното равноденствие до най-дългия ден / най-краткия нощен цикъл на лятното слънцестоене на 21 юни. Една соева реколта, засадена в края на април или началото на май, би забавила сериозно своето развитие. По-късните соеви засявания ще бъдат лишени от възможността да съберат толкова слънчева светлина в сравнение с по-рано засадените култури и по този начин неизменно ще имат по-малък потенциал за добив.

2. Искате вашите соеви култури да консумират повече от сезонно наличната вода, защото съществува пряка връзка между общото количеството вода, отделена от реколтата и крайния добив.

Сезонно наличната вода включва дъждове, които са били съхранявани като почвени води преди засаждането, както и всички валежи през сезона. За да могат растенията да усвояват въглероден диоксид, порите в листата (известни като устици) трябва да се отворят, позволявайки на водата вътре в листата да се изпари. В действителност, растенията трябва да обменят вода за въглероден диоксид. Водата, която културите използват включва както вода, изпарена директно от почвата, така и вода от самите растения.. Ранното засаждане помага в това отношение, защото:

• По-ниските почвени температури и температури на въздуха, които преобладават в края на април или началото на май не са толкова благоприятни за изпаряването на почвената вода, колкото температурите в края на май и началото на юни и това подпомага доброто прихващане на семената в почвата.

• Растението се затваря по-рано през сезона, което ограничава поемането на слънчевата радиация от повърхността на почвата, като по този начин намалява нагряването ѝ и получаването на изпарения.

• По-високата влажност, която често преобладава в затворен (спрямо отворен) навес на соева култура, намалява степента на почвени изпарения.

Освен че позволява на растенията да събират повече сезонна слънчева енергия за използване при фотосинтеза, ранното засаждане също увеличава потенциала за добив, като позволява на културата да използва повече от сезонно наличната вода за транспирация, тъй като по-малко почвена вода се изпарява.

По време на поникване и началото на вегетативния  растеж, изискванията към вода са сравнително ниски, но за пълно набъбване и поникване на семената различните сортове поглъщат 90-150% вода от абсолютно сухата си маса. Те достигат максимална стойност по време на пълен цъфтеж и наливане на семената и намаляват при узряване.

3. Искате вашите соеви култури да произвеждат колкото се може повече възли на стъблото, защото там растението образува своите цветове, след това плодовете и семената в тях.

Процесите на покълване и поникване са чувствителни на температура така че тези процеси са по-бавни в по-хладните почвени температури, които преобладават по време на ранните насаждения. Въпреки това, след като соевите растения достигнат фаза на първи възел - V1, температурната чувствителност е много по-малка, тъй като се произвежда нов възел на главното стъбло на растението веднъж на всеки 3-4 дни (т.е. около два възела на седмица) Преместването на датата на засаждане по-рано обикновено води до по-ранна дата на вратене V1, въпреки че по-ранното засаждане удължава броя на дните от засаждането до първи възел, поради чувствителността на кълняемостта на соята и температурата на почвата.

По-късно засадената соя просто няма възможност да достигне до развитието на соевия възел на по-рано засадената соя. Така по-ранното засаждане на соя може да увеличи потенциала за добив, като позволи на растенията да генерират повече възли на стъблата.

ВАЖНО:

Решението за срока на сеитба трябва да се определя от температурата на горния почвен слой, а не от календара. Сеитба е препоръчително да се извършва при температура на почвата около 9-12 градуса. Максимално допустимото падане на почвената температура след сеитбата, което не води рискове за реколтата е до -4 градуса. Когато е предвидена сеитба на няколко сорта соя, сеитбата започва с по-късните сортове. Трябва да се внимава, защото късната сеитба намалява периода на вегетативен растеж и причинява ранен цъфтеж, което от своя страна влияе негативно върху добива.

Като цяло, по-ранните сортове трябва да се засяват с по-висока гъстота, отколкото по-късните. Оптималната гъстота  зависи от сорта, срока на сеитба и местните условия. Винаги трябва да се съобразяваме с препоръката за гъстотата предоставена от доставчика на семена. Има и някои общи препоръки за гъстотата на растенията, които зависят от групите на зрялост и междуредовите разстояния.

Най-подходящите междуредови разстояния за  сеитба при соята са  25 и 45 см. Тези разстояния осигуряват бързо засенчване на  междуредието и оптимално развитие на растенията.